към стихосбирката „Междусезоние“ на Павлина Гатева
to Pavlina Gateva’s poetry book „Interseasons“
Упътване за писане / Writing instructions
две щипки сол
събрана от ресниците
вода със гъстота на кръв
превратно изтълкувани
сигнали до мозъка
прозрение
признание
отделни изречения
проболи като шишове
поставено сърце в дланта
за стръв
обсебващ образ
Тъмносиньо-зелено / Darkblue-green
Сграбчвам те и те повличам към дъното –
там, където се вият косите ми,
с водорасли обвивам сърцето ти,
октоподи придърпват към мене душата ти,
пясъците по дъното се завихрят
и като някакъв дъжд във водата
обвиват телата ни и душите ни,
а рибите с бездушните си очи
се отдръпват и гледат немигащо
как по кожата ти песъчинки и черупки от миди
се отмиват от соленото на сълзите ми.
Порой / Downpour
Това се казва дъжд!
Така валя,
че по „Раковска“
шурнаха потоци.
Зазида ме във магазина
с водната стена
от водоскоци!
Колите инатливо
порят с кил,
могъщи водни струи
разбълбукват.
Отчаяно, трамваят им звъни
от „Графа“.
Пукот.
Последва гръм.
Увити във найлон,
книжарите
избутват от навесите си водни маси.
И само мен,
Славейков в бронз и неговия син
дъждът не плаши.
Това се казва дъжд!
Направо – стил!
Нагазвам отривисто
в мътни бари.
„Изперкала е“ – мислят
може би онези баби.
„Във този дъжд, да тръгне без чадър!
И все едно е гола!“
Те явно виждат,
как
безсрамно е съблечена
душата ми в пороя!
Това се казва дъжд!
И да – това е стил!
Не споря.
Прегръдка / Hug
И понеже съм нетърпелива
да чакам тази наша прегръдка,
нека да я измисля!
Като всяка красива мечта,
тя е много вълнуваща,
като истинска!
Аз – „за пръв път в живота си“.
Ти – „за пръв път в живота си“.
Нямат значение
всички бивши любови,
настоящи тревоги
и прегрешения.
И така, ти ме вземаш
в твоите ръце.
Ръбесто ме погалваш.
Потрепервам. Притискам се.
Чуваш моето сърце
Вдъхваш моето ухание.
Ще ти се да ме „милнеш” с устни,
но се боиш да не би да се дръпна.
А аз сили нямам дори.
Цялата съм изтръпнала.
Ето, виждаш ли колко хубава
би била тази наша прегръдка!
Затова я измислих!
Как копнея, да знаеш,
това да се случи в действителност!
Трябва просто да махнеш с ръка
и да кажеш: „Не си струва с теб да се караме!“
Бих те прегърнала точно така,
както си го представям.